"Различните" в света на Барби и Кен

Всеки,който е страдал от наднормено тегло или просто в даден момент от живота си и е бил с повечко килограми веднага би разбрал смисъла на заглавието и какво ще си говорим днес. Защо,когато някой е различен от нас ние гледаме на него като на половин човек ?

Много пъти съм си задавала този въпрос,когато самата аз бях "различна", но така и не открих отговора. Всеки,който има повече килограми за сваляне знае колко жесток и гаден може да е света около него. От къде да започнем ?

Нещо,което на мен винаги ми е тежало.Разполагаш със средства,искаш да се облечеш добре,да си купиш някоя нова дрешка,но във всеки магазин,в който влезеш само от един поглед на продавачката и разбираш,че ще последва изречението "Съжалявам нямаме вашият размер". Излизаш разочарован от магазина и започваш да се обвиняваш и самосъжеляваш за положението,в което се намираш. Още повече,когато си на възраст, в която живота ти трябва да върви само напред,а ти да грабиш с пълни шепи от него.

Това беше само един от хилядите примери и ситуации,които бих могла да дам от моя живот,за чувството да си пълен и да живееш в свят,в който само слабите и красивите могат да "виреят".

Точно така малко, по-малко се бях затворила в себе си. Нямах желание нито да излизам с приятелки,нито да си купувам нови дрехи. Не се чувствах добре в кожата си, и където и да отидех мислех,че всички гледат мен и ме обсъждат или съжаляват. Живота ми на 18 год. беше повече от спрял,все едно бях на 80. А на вън всички слаби,красиви,каквото и да облекат им стои добре. Мечтаех да дойде един ден,в който да вляза в магазин,да си харесам някоя дрешка и да не се налага да се притеснявам дали ще има от моя размер.

Много хора постоянно ме питат какво ме е мотивирало,как съм решила да се променя ? Може би всеки прочел и изпитал дори мъничко от това,което съм изпитала и аз вече знае... Чувствали ли сте се и вие така ? Започнахте ли своята промяна ? Ако все още не сте,тогава какво чакате... ? :)